В началото на годината основахме едно гражданско сдружение. Миналия месец се включихме в проект на фондация "Радио Нова Европа" за изгарждане на европейска мрежа за развитието на капацитет за ефективно взаимодействие помежду СГО и с държавната администрация по въпросите на създаване, прилагане и мониторинг на обществени политики в условията на пълноправно членство на страната ни в ЕС. 

На срещите се коментира между другото сгрешения модел на изграждане на граждански структури ( т.е. да се пишат проекти в угода не на нуждите на обществото, а по теми угодни на съответния донор).

Общото мнение на учстниците е, че държавата и общините са "длъжни" да подпомагат финансово сдруженията ....

Ние с моята колежка, по-късно подкрепени и от други застъпваме обратната теза - че сдружнията са развили паразитно отношение и за никакво гражданско общество не може да става дума при условия че държавата и общините финансират СГО защото "който плаща, той поръчва музиката" . 

Нормативно някои структури на СГО ползват субсидии от държавата и съществуват не за да изразяват интересите на обществото, а за да усвояват средства.

Срещнах подкрепа за идеите си от неочаквано място - в книгата на Рейнхолд Меснер "Моят живот на ръба" където той споделя опита си като евродепутат от партията на Зелените.

Ще си позволя да го цитирам:
"Мисля, че в Европа направиха политическата грешка, като отнехме много от отговорностите на човека. Дамите и господата политици зачеркнаха личната отговорност на гражданите и те започнаха да мрънкат - всеки иска повече от всичко:субсидии, доходи, пенсии. Отговорността се носи от друг, никой не поставя изисквания към самия себе си
 и в крайна сметка с нулевия растеж започват разрухата, хаосът. Накрая всички ние увисваме във въздуха.

БЛАГОТВОРИТЕЛНАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е ЗАДЪНЕНА УЛИЦА.

Аз обаче искам да нося максимална отговорност за моя живот. "